Часовете по музика

Часовете ни по музика в пети клас бяха в понеделник. Спомням си. Бяха в понеделник.

Учителката ни по музика свиреше много хубаво на пиано. И пеехме най-различни песни – от „Бяла тишина” на Георги Минчев до „Елмаз и стъкло” на Б.Т.Р. Момчетата от задните чинове, разбира се, се стараеха да пеят колкото е възможно по-фалшиво и с по-изопачен текст, но тя се правеше, че не ги чува и продължаваше да си свири на пианото. А те се заливаха от смях…

Не знам как до деца в пети клас може да достигне подобно нещо, но някак си все пак разбрахме. Май една друга учителка ни каза (с идеята да не сме я били тормозели толкова).

Учителката ни по музика беше на диализа. Тогава дори не знаех какво означава тази дума и мисля, че и сега не знам. Помня само начина, по който прозвуча. Едно такова много странно – страх, примесен със съжаление и едно почти недоизказано: „Е, да, жалко, че се мъчи жената... Но какво ли можем да направим ние, Господи???”

И така един ден, един понеделник, малко преди Великден... просто нямахме час по музика...

На следващата седмица имахме нова учителка. Беше един ден след Цветница и отидох да я почерпя с бонбони – все пак, нали предния ден съм била именничка. Учителката си взе един бонбон, седна на пианото и ми изсвири „Многая лета”... Идеше ми да се скрия някъде... Но, не, старата учителка свиреше по-хубаво на пиано…

 

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com