Историята на Ели Димитрова

Вече четвърта година чакам за трансплантация.

Тя ще се случи, когато има донорска ситуация - детски донор, кръвна група Б. Тоест, за да оцелея аз, трябва да има такива хора, които в момент, в който са загубили най-скъпото си да помислят за някой друг.

И на тях не им е лесно, не ми е лесно и на мен.

Искам да разкажа накратко за себе си. Нямам черва. Връзка между дупето и стомаха няма. Не са много хората като мен, особено на тази възраст. Обикновено събирам всички погледи. Но това не е главния проблем. Най-лошото е, че съм на пълно венозно хранене. Винаги съм с раница на гърба, в която са банките и системите ми. Нощно време закачам банките на статив и спя омотана в маркучи. Ми да, не е мечтата ми, но някой ден ще приключи, защото добри хора има.

Венозното хранене уврежда органите ми. Надявам се този кошмар, в който животът ми не е "живеене" а "съществуване", да приключи преди да се наложи да сложат не само черва, но също и черен дроб, стомах, панкреас...

Хората като мен имат свой вътрешен свят, живеят в мечти, защото нямаме силата да отидем на планина, не можем да плуваме в морето, нямаме енергията да танцуваме... Да можеше не да ви го разказвам, а да прочетете мислите ми... Или просто да надзърнете в ежедневието ми.

Ако ги нямаше приятелите ми, нямаше да ме има и мен. Благодаря ви, приятели, че ви има в живота ми!

Ако искате да помогнете на Ели да дочака трансплантацията си: www.help-eli.org .

 

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com