Историята на Радина

1ви юни, денят на детето. Пристигаме с два хелиеви балона и един фотоапарат. Радина ни гледа с недоверие цели 30 секунди, след което вече съм удостоен с честта да играя с пластмасовата ѝ сглобяема кукла. “Едвам” я убеждаваме да ѝ направим няколко снимки - като всяка уважаваща себе си хубавица, Ради обожава да я снимат. Само че, ето ти проблем - Любо, фотографът ни, не успява да излъже по никакъв начин това момиче да поеме дъх и за минута. Тя лети от единия край на детската площадка до другия и обратно, с енергията на 300 възрастни, с което никак не улеснява задачата ни... Докато той я гони напред-назад по пързалките и люлките, аз разговарям с родителите ѝ. Широката усмивка е от мама, катранените очи - от татко. От татко е и част от черния дроб... Слушам с половин ухо медицинските подробности, имената на десетки болници, диагнози... Казват, че нещастието на всеки е различно, а щастието е едно и също. Нищо подобно! Нещастието е винаги същото, прежълтелите деца в болница, треперещите, изнервени родители - ужасът им е еднакъв. А след това, след като прескочат пропастта, усмивката на всяко дете е неповторима.

Така че, прескачам болестите и минавам към част втора от историята - битката. Радина е бебе на три месеца, когато казват на родителите ѝ за първи път - “Млади сте, ще имате други деца”. А какво ли друго да им кажат? Какво мислите, че се е случило с предишните N Радинки? Колко от битките мислите, че са успешни? За Мирослав, Радка и тяхното бебе започва голямото надбягване. Времето, което остава на кърмачето е няколко месеца, както е с всички чакащи за черен дроб. А дните си се нижат един след друг и притискат семейството до стената; всеки отговор води до два нови въпроса, след всяка стъпка напред идва стъпка назад. Операции. Институции. Писма. Скандали. Живееш в болница. Девет месеца отлитат, когато най-накрая, Комисия за лечение на деца в чужбина одобрява заявлението за Радина и тя е насочена към Университетската болница в Хамбург.

И две седмици по-късно, седмица преди Коледата на 2010 г., цялото семейство е прието в болница Епендорф - Хамбург. Докато детето е на медикаментозно лечение, двамата родители минават десетките изследвания предхождащи всяка трансплантация. Таткото е определен за по-подходящ донор. Първо е етичната комисия (ето част от цветистото описание на донора - “И тия ме питат, защо искам да даря орган на дъщеря си. Абе вие луди ли сте?! Давайте да ви подписвам каквото ви трябва и - ходом, марш в операционната!”), после започва подготовката. Донорът трябва да направи много неща преди операцията. Мирослав трябва да свали за минимално време 13 кг. Прекарва няколко седмици във фитнеса - сваля 20 кг. До февруари, всичко е готово - и на 24.02.2010 г. е извършена трансплантацията на Радина. Таткото стои 1 ден в реанимация, още 3 е в болница, и вече е изписан. Малко по-късно се възстановява практически напълно. След месец изписват и бебето, с нов черен дроб!

“Когато ни казваха, че няма да си познаем детето след трансплантацията ние не вярвахме, но се оказаха прави. Ради започна да расте като гъбка. Не мога да Ви опиша радостта и удовлетворението, което изпитахме, когато Радина за първи път се засмя с глас и не спираше да се смее и усмихва, и всичко това едва след трансплантацията. До онзи момент никога не бяхме чували това гласче, звучащо по този начин и не бяхме сигурни дали ще имаме този шанс...но Слава Богу, успяхме.

Сега Радина е едно усмихнато и жизнерадостно дете, имало шанса да получи част от черния дроб на татко си, за да живее и да радва всички около себе си.”

Сега Радина е машина за търчане! Очаквах Любо бързо да се умори, но той продължава да я преследва през игрушките с фотоапарата, очевидно очарован от малката кокона, която го води за ръка и му обяснява “ето сега ето тук ето така ще ме снимаш!”. Аз и таткото вече от почти час не си говорим за болести и болници - той обяснява с откровена гордост за постиженията на растящата си дъщеря, и за сладките, ежедневни обикновени работи. И обсъждаме как може да стане така, че да има повече трансплантации, как повече хора да се осмеляват...

 

 

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com