Историята на Антоанета

22 септември - за мен този ден е много специален. Втори рожден ден…

Преди седем години както винаги станах сутринта и тръгнах да купя закуска за детето си. Тогава звънна телефона - търсеха ме за трансплантация, имало донорска ситуация, трябваше да реша веднага и да тръгна… Бях насред пътя за дома, с торбичка в едната ръка и телефон в другата - мисълта ми спря за секунди, а след това някой от неизвестността ме накара да се разбързам, да се приготвя и да тръгна. Да тръгна, но накъде? Към спасението или към неизвестното? Към утрешния ден или към спомена на другите за него, когато мен ме няма… Нещата на ръба на сигурното и предсказуемото са колкото предизвикателство, толкова и риск. Поех го и не сгреших....

Днес мога да се обръщам назад и да си спомням всеки ден оттогава, мога да бъда с детето си - вече пораснал мъж, мога да бъда с хората и животинките, които обичам, мога да бъда все още това, за което съм тук и съм сред вас - моите приятели, познати и по-малко познати, които ще прочетете тези редове.

Но всичко това беше възможно, защото някъде някой е станал звездичка, отпътувал е в безкрая, като е останал само в сърцата и спомените на хората, които са го познавали и обичали. Аз не го познавах моят донор, но той ми даде живота, който аз трябва да изживея със светлината на неговата звезда…

Поклон пред всички близки на всички донори!

Светла памет на всички донори, дали ни за втори път правото на живот!

 

 

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com