Историята на Диди

Ще прочетете много истории за това как диализата ограбва живота на човека. За това, че диализата е само временно решение и машината помага и „убива“. Убива бавно тялото чисто физически, убива и душата на човека подложен на диализа.

Моята история няма да е такава. Аз искам да пиша за това, което диализата ми даде. Странно звучи, но наистина, аз успях да получа и науча не малко през петте години, през които съм диализирана.

През годините срещнах много нови приятели, разделих се с много сенки и призраци в живота си. Приятелите, но истинските... Малко са, но ги има. Те са ме виждали усмихната, тъжна, разплакана или ядосана. Те не си тръгнаха, когато беше трудно до лудост. Останаха до мен, когато бях на дъното и ми подадоха ръка, когато започнах да се изкачвам. Без Вас нямаше да оцелея, защото винaги намирах причина да не се предам. Поредната среща, поредната разходка и поредната усмивка - това ме крепи и ми дава сили. Без някои от Вас, сега нямаше да имам шанса да очаквам толкова желаната от всеки болен на диализа трансплантация.

И пак се усмихвам, защото без усмивката не бих могла да живея.

А семейството, но моето второ семейство... Така наричам лекарите, сестрите, техниците и санитарите в центъра по хемодиализа - те са с мен и в делниците, и в празниците. Графикът си върви, няма значение дали е Коледа или Великден. Те са ме посрещали и в най-добрите, и най-лошите ми моменти. С тях живея, с тях споделям и заедно решаваме много проблеми. Знам, че влизайки сутрин през вратата на отделението по Диализа ще има кой да ме попита „Как си?“, а аз ще се усмихна дори да ми се плаче и ще отговоря: „Добре“.

Диализата ме научи да се радвам на малките неща и красивите моменти. Научи ме, че всеки миг е ценен, че всяка изживяна секунда е важна, че у всеки човек има нещо уникално. Опитвам се да се отърся от злобата и завистта около себе си. Хората са лоши. Не всички, но голяма част не осъзнават ,че някой ден и те ще имат нужда от помощ. Знаете ли, всеки има своите два квадрата запазени там долу. Нищо не взимаме със себе си, а понякога след нас остава само горчилка в сърцата на хората били наши познати.Дарявайки органите си, човек има шанса да направи добро, да даде шанс на някой друг да продължи пътя си. Някой друг да посрещане утрешния ден с усмивка, заобиколен от близките си хора. Истинската красота живее в сърцето, отразява се в очите и се проявява в действията. Затова, бъдете красиви! Дарете шанс! Никой не си отива завинаги от нас, щом е оставил частица от себе си да живее в друг човек.

И накрая ще Ви пожелая нещо.

Смейте се често, дълго и високо! Смейте се, докато се задъхате. И ако имате приятел, който ви кара да се смеете, прекарвайте повече и още повече време с него.

 

 

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com