Историята на Стоян Суванджиев

“Не се замислих вчера, но на 13 януари 2009 г. бе първия ден от този безкраен кошмар. Тогава за първи път Стоян колабира пред лекарския кабинет. Хемоглобинът му беше 39 при долна граница за мъже 140!...

Искахте да напиша историята ни. От къде да започна?

Стоян е ученическата ми любов. Заедно сме от 1982 г., още учехме в електротехникума в Сливен. След това той влезе в казармата и дакато беше там получавах всеки ден по едно писмо - общо 736 броя. Сключихме брак през юли 1986 г. Само година след това аз се разболях - Болест на Ходжкин. Приеха ме в НСБАЛ-София за химиотерапия, лъчелечение, операция. Започна трудна и мъчителна борба с коварната болест. Стоян беше неотлъчно до мен през цялото време. Съдбата беше милостива към мен и след три ужасни години 1990 г. аз официално бях в графата ОЗДРАВЕЛИ!

Не сме се разделяли през всичките години за повече от 10 дни, и то само при извънредни обстоятелства. Заради химиотерапията ни посъветваха да не бързаме с деца, а и аз се страхувах че заради химиотерапията може да има проблем с детето. Затова решихме да дадем дом на бебче което няма майка. Така през 1993 осиновихме дъщеря си. Сега тя е на 21 години. Прекрасно момиче, което е моята подкрепа и опора…

И когато със Стоян вече мислехме, че е време да живеем без ангажименти и притеснения за деца, се сбъскахме отново с вратите на НСБАЛ. Трябваше да заведа съпруга си там за диагноза. Трябваха ми няколко часа, за да мога да прекрача отново прага на болницата. В главата ми връхлетяха всички ужасни спомени. В устата си отново усетих вкуса на химиотерапията. Стоях пред вратата като препарирана и нямах сили да прекрача. Дежурната сестра няколко пъти идваше при нас и ни поглеждаше с недоумение - защо стоим там а не влизаме да го настаним в болничната стая? Преодолях спомените и прекрачих. Лекарят, който ни посрещна и пое случая на Стоян беше същият човек, който преди 24 години излекува мен. Това ме обнадежди, че и за съпруга ми ще положи същите грижи. Започнаха едно след друго изследвания, скенери, снимки докато накрая дойде при мен и ми съобщи:

- Диагнозата на Стоян е МДС.

Продължи да говори но аз не чувах нищо. Единственото което чух е, че не е левкемия от което се страхувахме и не смеехме да го изкажем на глас. Тогава не питах нищо, нямах и на идея какво е миелодиспластичен синдром. Само че не е левкемия. След време, като се разрових и прочетох за това заболяване, изпаднах в шок. Оказа се, че е много по-коварно от това което си представях. Не съм лекар и не мога да обясня, но в общи линии - вследствие на стрес, отравяне, радиация или Бог знае какво, имунната система на Стоян е започнала да убива костния му мозък и сега организма му не произвежда кръв...

От тогава Стоян живее "назаем", с кръвопреливания. Както сам той казва:

- Аз съм мъртъв от 13 януари 2009 г., денят, в който ме приеха за първи път в болницата. Искам си живота обратно. Това да броя дните между кръвопреливанията и да съм постоянно в болница не е живот, а съществуване.

Заболяването на Стоян в България изобщо не може да се лекува, дори няма клинична пътека за неговата болест. Назначиха му лечение с циклоспорин, но няма никакъв ефект освен проблеми с бъбреците и черния дроб. Затова продължава само с кръвопреливане на всеки 12-14 дни. Предложиха го за трансплантация на стволови клетки, но не се намери съвместим донор. Ние с дъщеря ми се регистрирахме в донорската банка. Много наши приятели също се записаха. И до ден днешен няма донор, а времето минава. Стоян е вече е на 49 години… и времето не ни е съюзник.Започнах да търся алтернатива в чужбина, но дори предварителните изследвания не можем да си позволим.

А му се живее… Сега чакаме оферта от Германия... и дано скоро има…”

Ако желаете да помогнете на Стоян, посетете неговия сайт

 

 

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com