Прожекция "Живот"

От известно време се отворих да пиша текстове за събития и напредвам с все по-голяма лекота. Но, не щеш ли, след като споделих със сестра ми последната си публикация, за филма „На учителя с любов“, тя ми подхвърли: „А защо не напишеш и за мен? За бг донор.“ И ето ме пред най-голямото си предизвикателство в писането – да изляза от образа на сестрата и да напиша „На сестра ми с любов“, да напиша за „филма“, който преобърна живота ни – „Цироза на черния дроб.“

Това не е филм, за който си избираш да си купиш билет, но когато прожекцията започне, няма къде да се скриеш. Салонът много бавно става все по-тъмен и все по-тесен, екранът много бавно се приближава към мястото ти, където и да си седнал. Местата вътре много бавно оредяват както нещата, които имаш сили да правиш. Зрителите с теб се чудят защо днес уж не можело да участваш в уговорката, която беше традиция до вчера, и защо не можело дори да се уговориш. Защо уж мина на половин работен ден, а след работа бързаш да си легнеш вместо да си направите екскурзия за цял следобед. Как така уж парите ти били наполовина, а мине се не мине се връщаш от фризьор или маникюр.

Това не е филм, който можеш да гледаш удобно настанен и задушевно настроен, но една негова прожекция може да внесе в живота ти задушевност, каквато си заслужава да се изпита. Задушевността на едни отношения, в които няма място за обвинения, в които няма място за отлагане за УТРЕ. Задушевността на едни отношения, в които има място само за безусловно приемане и само за ДНЕС.

Това не е филм с много прожекции. Има само една . Затова е важно да не я изпуснеш, когато получиш поканата. Въпросът е да разпознаеш тази покана. Защото на нея не пише ден и час. За всеки този ден и час е различен и може да го види само той с „вътрешните си очи“.

Това може да бъде денят и часът, в който сме изправени пред шокиращата вест за внезапната смърт на човек от семейството си и преди да дойдем на себе си трябва да решим дали органите му да продължат да живеят. Нямам право да коментирам този избор. Но за себе си знам, че това е покана за единствена прожекция. Прожекция на филм как дори смъртта може да донесе ЖИВОТ.

Наскоро научих, че съседи на познат са „получили такава покана“ и са избрали да „посетят прожекцията“. Значи това се случва не само по новините. Но когато следващия път във вечерната емисия съобщят за извършена трансплантация, нека си представим какво стои зад това. Зад това стои не просто един човек, получил шанс за нов живот. Зад това преди него стои един друг човек, едно друго семейство, което е избрало да гледа филма на Живота преди филма на Скръбта.

Благодаря на тези непознати, които ни вдъхнаха кураж, че това са „хората от съседната врата“. Това са хората, отворили на пощальона и приели поканата за кино. Поканата за една частна прожекция в камерен състав. Прожекция само за теб и Живота.

 

 

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com