Със четири часа пред смъртта

Илиян е с цироза на черния дроб вследствие болестта на Уилсън - генетично заболяване, тялото натрупва мед и уврежда органите. В продължение на 10 години, състоянието му се контролира с медикаменти; в началото на 2012 г. обаче, цирозата достига стадий, в който единственият изход е трансплантация.

От февруари 2012 г. вече живее в болница, поддържан жив чрез системи. Неговият брат се оказва подходящ жив донор. Започва дългата подготовка, двамата минават през десетки изследвания, за да се избегнат инфекции след операцията. На 6ти юни, екип от ВМА начело с проф. Владов прави трансплантацията.

Илиян се събужда в “аквариума”, където трансплантираните стоят през първите дни, когато все още са с напълно подтисната имунна система. Вижда близките си само през стъкло, а сестрите влизат при него с маски и ръкавици. Скоро започва да се връща към живота. Три седмици след трансплантацията се налага оперативна корекция заради скъсани жлъчни пътища. След това нещата сякаш се успокояват. След няколко седмици се радва на юлското слънце на двора, през август най-сетне е извън болницата. До края на септември му махат дренажа.

Тогава, обаче, нещата тръгват надолу. Температурата, упоритата инфекция, антибиотиците не помагат... Всеки трансплантиран знае до какво може да доведе това. На 6-ти ноември е в болница отново. Все още мисли, че ще задържи органа... На 7ми януари 2013 г. отново е пред операционната - ще му поставят протеза, за да разширят жлъчните пътища...

Оказало се невъзможно.

Животът започнал да се изплъзва... Инфекцията се развила, достигнала присадения орган. Отвели спящия Илиян за операция по спешност. Черният дроб започнал да некрозира, кървенето не спирало. Всичко, което оставало на Проф. Владов е да обвие органа в марли, за да не се разпространи инфекцията в съседните органи, и да запише Илиян в листата за чакащи като спешен случай за трансплантация. Но с две донорски ситуации през 2012 г... шансът да се появи подходящ орган от трупен донор за оставащите няколко часа на умиращия Илиян, с правилната кръвна и имунологична група, е бил едно на десетки хиляди. На близките на младия мъж остава да чакат неизбежното.

Но животът понякога намира своите пътища обратно.

На девети януари, една млада жена загина в Пловдив. Близките ѝ дадоха своето съгласие.

През нощта на 9ти срещу 10ти, живият черен дроб на тази жена е трансплантиран от екипа на Проф. Никола Владов на Илиян.

Всяко парче от този пъзел има своето място в голямата картина. Илиян нямаше да е жив, ако не беше мъжката постъпка на неговия брат, дала му онези 6 месеца отсрочка. И нямаше да е жив, ако не беше донорът и онова “да” на семейството, което намери сили в собствената си скръб да дари живот на Илиян и още двамина, и да утеши скръбта на други, далечни и непознати хора.



Проф. Кацаров, Илиян Пондалов и проф. Владов
Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com