Въпроси и отговори
  • Кои органи и тъкани могат да бъдат дарени?

Органи: присадените сърце, бъбреци, черен дроб, бели дробове, панкреас и тънко черво могат да спасят живота на трансплантирания пациент. Присаждат се още дебело черво, части от стомаха, дванайсетопръстника и др.

Тъкани: кожа, кости, сухожилия, хрущял, роговица, сърдечни клапи и кръвоносни съдове.

  • Кога може да се дари орган?
След като е направено всичко възможно да бъде спасен пациента, но мозъкът му вече не функционира и никога повече няма да функционира поради пълна необратима деструкция на мозъчните клетки - т.е. когато е установена мозъчна смърт.
  • Какво е донорска ситуация?
Понякога, човек умира след тежка черепно-мозъчна травма или тежък мозъчен кръвоизлив по такъв начин, че кръвообращението в мозъкът спира и нервната тъкан некротират необратимо, но гръбначният мозък и вътрешните органи продължават да работят. Ако такъв пациент почине в реанимация, така че дишането му да може да се поддържа апаратно, той е потенциален донор - налице е донорска ситуация. Ако семейството му даде съгласие, този починал ще бъде кондициониран за експлантация.
  • Пред коя институцаия мога да заявя документално желанието си да стана донор на органи или тъкани след смъртта си?
Желанието си трябва да заявите пред Вашето семейсвото. Презумпцията е, че при евентуална мозъчна смърт, не е редно семейството да бъде поставяно пред свършен факт от институция. Дори в държави, в които съществува държавен регистър на съгласилите се, последната дума е на близките. Регистрите на тези държави се използват, за да може координаторът да уведоми близките за решението на регистриралия се при негова мозъчна смърт - но семейството отново трябва да изрази документално своето съгласие.
  • Как лекарите определят, че един човек е мъртъв, ако сърцето му все още работи?

Законовият протокол за установяване на мозъчна смърт в България е дефиниран от Закона за трансплантация на органи, клетки и тъкани и от действащата в момента Наредба №14 от 2004 г. на министъра на здравеопазването, и съдържа едни от най-строгите и подробни изисквания сред Европейските законодателства. Мозъчна смърт има и починалият е потенциален донор само когато са изпълнени едновременно всички следващи условия:

  • ...налице е пълната липса на мозъчната функция в продължение на 12 и повече часа, установена с няколко различни метода от трима независими специалисти.
  • ...всички от посочените тестове докажат липсата на мозъчна функция: а) отсъстват набора рефлекси на черепно-мозъчните нерви; б) отсъства реакция при стимулация на болка; в) отсъства спонтанно дишане; г) отсъства съзнание; д) липсва всяка електрическа активност на мозъка (равна електроенцефалограма); е) апаратно доказана липса на кръвообращение в мозъка.
  • ...налице е установена причина за мозъчната смърт. За причини се приемат само, първо - трайно спиране на кръвообращението в мозъка, причинено от списък със няколко на брой стандартни състояния и заболявания, и второ - сериозна травма, дала директно поражение върху мозъка.
  • ...взети са всички мерки да се изключи възможността починалият да се намира в състояние, наподобяващо мозъчна смърт.
  • Има ли състояния, които могат да бъдат сбъркани с мозъчна смърт?
Няколко травми и болести могат да доведат до сериозно понижение на мозъчната активност и имитират в различна степен симптомите на мозъчна смърт. Това са следните състояния: хипотермия, дълбока хронична вегетативна кома, алкохолна интоксикация, свръхдоза барбитурати и седативи, хипогликемия. При установяване на мозъчна смърт се вземат специални, дефинирани от закона, мерки за безспорното доказване, че починалият не се намира в никое от тези състояния. Правят се клинични изпитания за всяко едно от тях.
  • Кой лекар решава, че пациентът е починал?
В България решението се взема винаги от комисия от трима независими лекари - специалисти по анестезиология, неврология, неврохирургия, рентгенология и съдебна медицина, след серия клинични тестове, дефинирани от закона и повторени най-малко два пъти през период от 12 часа. Комисията се назначава от ръководителя на лечебното заведение със съгласие на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация.
  • Може ли сърцето на мъртъв човек да продължи да бие?
Да, смъртта на човек е определена (според световното и българско право, медицината и религията) единствено и само от смъртта на мозъка, независимо от останалите функции на който и да било орган. Поради това, ако починалият е в състояние на мозъчна смърт и се намира на апаратно дишане, сърцето му може да продължи да бие няколко часа. Донорстото на органи може да се случи само в такова състояние.
  • Каква е разликата между мозъчна смърт и кома?
Двете състояния са много различни и не е трудно разликата да се установи дори с елементарни тестове. Според българското законодателство, мозъчна смърт се нарича състояние, в което всички мозъчни клетки са мъртви, липсва всякакво кръвообращение в мозъка и не може да се открие никаква мозъчна активност. В повечето европейски законодателства се приема, че пациентът е в мозъчна смърт ако дори само мозъчния ствол не функционира. От друга страна, в кома, пациентът е жив, въпреки че липсва съзнание; има рефлекси, установява се електроенцефалографично електрическа активност, пациентът реагира при стимулация на болка. Пациентът в кома получава лечение, често с отлични резултати, и може напълно да се възстанови.
  • Възможно ли е да се сбърка мозъчна смърт с кома?
Не. Диагностичните процедури, които позволят изключване със сигурност на такава възможност, са елементари. Съществуват състояния, които наподобяват мозъчна смърт, но законовият ред в България е такъв, че се вземат мерки и комисията лекари се застрахова и презастрахова няколко пъти, преди да заключи, че пациентът е починал. Българското законодателство е дори твърде строго в това отношение и изостанало в сравнение напр. с испанското, английското и др., което носи риск за успеха на трансплантацията, тъй като органите на починалия не могат да запазят нормалната си функционалност, ако останат твърде дълго в тялото на трупния донор.
  • Възможно ли е донорът или семейството му да решат на кого да бъдат трансплантирани органите след смъртта?
Не. Органите ще бъдат получени от онези пациенти в листата на чакащите на базата на всички условия за спешност и имунологична съвместимост на донора с пациента, чакащ за трансплантация.
  • Плащат ли пациентите, за да получат орган?
Не. Купуването и продаването на човешки органи се преследва от закона. Трупното донорството е анонимно, а жив донор може да бъде само близък роднина на пациента. Разходите по трансплантациите в България се поемат от Министерство на здравеопазването.
  • Плаща ли се на семейството на починалия в случай на съгласие?
Не. По презумция дарителството на органи е доброволно и не бива да се заплаща.
Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com