Донорството и религиите

Православната църква и трансплантациите

Българската Православна Църква оценява трупното донорство и трансплантацията като дълбоко християнски жест, който превръща трагедията на донора в надежда за живот. А да помогне на ближния си чрез живо донорство е естествена потребност на вярващия в Христа, но този дар не бива да бъде свързан с никаква лична изгода. Православната църква е поставила като своя цел създаването на духовна традиция у миряните за даряване на органи като следствие на духовната потребност на донора от дарителство.

Православието обръща специално внимание върху нуждата от съзнателно, истинско, искрено даряване. Според официалното мнение на Българската православна църква : “Животът е дар от Бога. Животът, който ни се дава, е наш до степен, че ние можем да го дадем с любов. Духовната основа на християнската етика относно трансплантацията е психологическата готовност да "дадеш себе си". Даването на живота е велик и голям акт. Даването на органи е благословен малък акт (виж 1 Йоан, 3:16 и Йоан, 15:13). Всеки, който желае да дари органите си, дарява не само органите си, но и самия си живот. Това не е само акт на даване, но и на саможертва. Чрез дарението си донорът носи полза на другите, но и сам получава полза, съгласявайки се с дарението. Той спасява биологичния живот на реципиента, но спасява и собствения си духовен живот.”

По отношение на определението за мозъчна смърт, Църквата уважава и се доверява на медицинските изследвания и на клиничната практика и приема универсално приетото определение за мозъчна смърт като отговарящо на необратимия биологически край на човешкото същество.

Църквата, естествено, подкрепя и насърчава даряването от живи донори на органи и тъкани, когато то е възможно.

Ислямът и трансплантациите

Ислямът дискутира трансплантацията от гледна точка на болния: животът е свещен дар от Аллах и трябва да бъде пазен винаги, когато е възможно. Щом трансплантацията е най-добрият метод за лечение, задължение на хората и държавите е да осигурят начин това лечение да се случва. Според Ислямския кодекс за медицинска етика, “Даряването на телесни течности и органи като кръвопреливането на кървящия и бъбречната трансплантация на болния от билатерална необратима бъбречна недостатъчност... е Фард Кифая, задължение което дарителят изпълнява в полза на обществото... Ако някой човек умре от глад, обществото е длъжно да плати неговата фидиа (паричен откуп за живота му). Пациентът е колективна отговорност на обществото и то трябва да осигури здравето му с всякакви мерки. Коранът казва: “Който спаси човешки живот, все едно е спасил цялото човечество”. Ако живите могат да даряват, мъртвите могат дори повече от тях; трупът няма да го нарани ако сърцето му, бъбреците, очите и артериите му се вземат, за да бъдат добре използвани от живия. Това е наистина благотворителност.” Така Ислямът не само окуражава вярващия да приеме живото и трупното дарителство на органи - Ислямът го счита за морално задължение. Относно мозъчната смърт, на Третата международна конференция на ислямските юристи е гласувана и приета с мнозинство общоприетата правна дефиниция за смърт - необратимо прекъсване на мозъчните функции, установено от лекари-специалисти. Мохамеданството напълно допуска дори ксенотрансплантациите на тъкани от прасе - всъщност, още 900 г., в разцвета на медицината в ислямските държави са практикувани трансплантации на кости и зъби, включително свински, с пълното одобрение на ислямския закон.

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com