За донорството на тъкани

Донорство на роговица

Трансплантацията на роговица е много ефикасен, безболезнен и лесен за изпълнение начин да помогнем на хиляди хора с увредено зрение. Хората затворили очи завинаги виждат един друг свят; другите, които са тук и са загубили възможността си да виждат, губят своето възприятие за нашият свят. И за това, за възстановяването на цялостта на очите им е много важно да се вземат правилни решения и да се действа бързо. Загубата на зрение не е животозастрашаващо състояние, но води до невероятен дискомфорт и цялостна нетрудоспособност. За щастие медицината може да се пребори с инвалидизиращите роговични заболявания, благодарение на трансплантацията на роговица. Проблемите с донорството са обикновено защото хората нямат достатъчно информация за това и не са предварително психически подготвени за правилна реакция в такава ситуация.

Роговицата е една уникална тъкан, напълно прозрачна и не кръвоснабдена, което я прави много подходяща за трансплантация. Основен проблем в офталмологичната практика са нарушенията в роговичната цялост, които могат да доведат до загуба на зрение и възникване на социално значими очни заболявания, изискващи трансплантация на роговица. Най-често това са спешни състояния като заплашваща перфорация и/или перфорация поради автоимунен или възпалителен процес, от термични или химични изгаряния, както и автоимунни процеси като синдрома на Стивънс-Джонсън (акутна и хронична форма), пемфигус, пре-пемфигоидни състояния (включително очен пемфигоиден цикатрикс и псевдо-пемфигус). Конвенционалните методи на третиране на тези състояния са често с незадоволителен резултат, съществува вероятност от появата на нежелани последствия в дългосрочен план. Въпреки постоянното усъвършенстване на добре известните техники за трансплантиране на роговичен епител (чрез лимбална трансплантация или чрез керато-епителиопластика), както и за трансплантация на култивирани епителни стволови клетки от роговица, с цел получаване на по-добри крайни резултати, съществува риск от посочените по-горе проблеми. Като подходящи примери в това отношение се посочват рискът от отхвърляне на присадки от алогенни донори, но от друга страна, от прилаганата интензивна продължителна имуносупресия, която се налага именно поради риска от отхвърляне и поява на възпалителни процеси, особено при по-млади пациенти. Съществува и потенциален риск от усложнения при недостиг на подходящи донори. В случаи на едностранни, но не на двустранни нарушенията в очната повърхност, за възстановяване на нейната цялост са провеждат опити за трансплантация на култивирани автоложни епителни клетки от роговица на здравото око. От друга страна, трансплантацията на клетки и/или експланти върху биологична мембрана в ролята на субстрат, се оказва ефективен и безопасен метод за възстановяване на роговичния епител, както и на неговата стабилност.

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com