Предложения за законодателни промени

По инициатива на Изпълнителна агенция по трансплантация и пациентските и граждански организации, застанали зад Националната кампания в подкрепа на донорството, се организира кръгла маса и поредица работни срещи с цел изработването на предложение за внасяне на промени в текста на Закона за трансплантация на органи тъкани и клетки. Поканени са специалисти по биоетика, медицинско право, представители от вероизповеданията, медицински лица. Дискусиите обхващат два въпроса:

 

1. Нови форми на живо донорство

Настоящата законодателна уредба и Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) на република България позволява живо донорство на бъбрек и черен дроб само от близки роднини. Има много пациенти, чийто близки са готови да дарят свой орган, но поради липса на съвместимост между донора и реципиента трансплантация не може да се осъществи.

Възможно решение на проблема е създаването на програма за кръстосано донорство. Първата програма за кръстосано донорство работи успешно вече повече от 20 години (1991, Корея). През 1999 г. се осъществяват първите кръстосани трансплантации в Европа (Швейцария), през 2000 г. – в Съединените щати. Работещи програми съществуват отдавна в Холандия, Канада, Великобритания, Румъния. От създаването си досега броят трансплантирани на принципа на кръстосаното донорство нараства със средно 40% годишно в Корея, САЩ и др., което прави кръстосаното донорство най-бързо прогресиращият метод за осигуряване на органи за трансплантация. През 2013 г. 10% от всички трансплантирани от жив донор в САЩ (462 пациента) са получили орган по този начин. В България този тип даряване все още не се допуска от закона.

Съществуват и други видове живо донорство, които имат потенциал да спасят човешки животи, но са законово недопустими в България. Пример е домино-трансплантацията от тип „добрия самарянин” – ненасочено кръстосано донорство с последваща серия от кръстосани трансплантации. При ненасочено донорство жив донор дарява свой орган на листата на чакащите, а не на конкретен пациент. За осъществяване на последваща домино-трансплантация е необходимо наличие на програма за кръстосано донорство или подходящ регистър.

На кръглата маса ще бъдат обсъдени следните въпроси:

- Има ли пречки пред създаване на програма за кръстосано донорство в България и какви са те?

- Как да се избегнат обичайните проблеми при кръстосаното донорство (конфликт между семействата, проблемът с ренонса на втория донор, психологически натиск върху донорите)?

- Как да бъде организирана програмата за кръстосано донорство? Как да бъдат информирани пациентите, чакащи за трансплантация, за тази възможност?

- Какви са позитивите и рисковете, в случай че законодателството на Република България допусне други видове живо донорство без роднинска връзка между донор и реципиент?

 

2. Регистър за съгласие за донорство на органи след смъртта

 

Настоящата уредба на донорството и трансплантацията в България не допуска работещ начин едно лице да заяви официално желанието си да бъде донор на органи, в случай че го сполети мозъчна смърт. Уредбата ни е от тип „съгласие по подразбиране” – в случай на донорска ситуация се счита по подразбиране, че починалият е бил склонен да дари органите си, освен ако изрично не е регистрирал приживе своят отказ от донорство. Семейството му, обаче, трябва да попълни формуляр, с който да потвърди така „подразбраното” решение на починалия. Формулировката на закона се различава от изпълнението му – на практика, винаги семейството взема решението с всички минуси следващи от това (травма за близките, невъзможност реално да бъде изпълнено твоето собствено решение и т.н.).

Според предварителните анализи, практически всички държави със законодателство от тип „съгласие по подразбиране” все пак поддържат официален (понякога - чисто формален) регистър на съгласие. За разлика от държавите със законодателство от тип „несъгласие по подразбиране”, регистърът е, по правило, извънредно лесен за ползване – на специален сайт или на организирани за целта публични събития желаещите попълват бланка с въпроси и удостоверяват самоличноста си. Информацията от тази бланка се прехвърля и се съхранява в официалния регистър. В случай на мозъчна смърт координаторът по донорството ще направи справка с регистъра; ако там е заявено съгласие, според уредбата в съответната държава, в някои случаи близките може отново да трябва да попълнят формуляр (при което могат да откажат донорството), но преди това координаторът ги уведомява за решението на техния починал и снема отговорността за решението от плещите им. В други законодателства решението на починалия не може да бъде отменено.

Наличието на регистър за съгласие е условие и за други законодателни промени в полза на пациентите, които чакат за трансплантация. Според публикуваните в специализираната научна литература статистики, една от най-ефективните стратегии за повишаване броя на трансплантации в дадена държава е информацията за личното решение относно донорството на органи да се съдържа в личните документи, най-често – шофьорската книжка.

На кръглата маса ще бъдат обсъдени следните въпроси:

- Има ли доводи против съществуване на регистър на съгласие?

- Каква е най-подходящата уредба на такъв регистър за България? Трябва ли той да отменя искането на позволение за донорство от семейството?

- Как трябва да се организира регистрацията в такъв регистър?

- Как да се защити и да се контролира сигурността на информацията в този регистър?

- Има ли условия да се поиска личните документи в България да съдържат информация относно съгласието или несъгласието на лицето за донорство на органи?

Документи

Примерен текст на предложението

Становище на д-р Стоян Ставру, преподавател по Медицинско право и Биоправо в СУ “Св. Климент Охридски” и в Нов български университет

Позиция от Българския център по биоетика

Позиция от д-р Румяна Крумова-Пешева, психотерапевт

Подкрепи кръстосаното донорство тук.

 

Създадено от bgdonor.com. Контакти: bgdonor@gmail.com